Картичката е поръчка за рождения ден на колежка. Единствената "сламка", която имах е картичката да има "джоб" за пари, защото това щеше да е подаръка - не много идейно за случая, но пък практично решение. Опитах се да направя възможно най-изчистена картичка, без много дрънкулки, защото знам, че рожденичката не си пада по такива неща. И съм познала :) Освен благодарности получих и обещание да си запази картичката :) което честно казано малко ме изненада. Може да ви се стори глупаво, но не искам да си представя, че някой ще получи като подарък нещо изработено специално за него и ще го изхвърли след като отмине повода. Далеч съм и от мисълта, че ще се пази цял живот де :) Другото какво ме изненада днес - оказа се, че за някои е съвсем нормално да подарят картичка без никакво пожелание, просто картичка. И на мен понякога ми е трудно да избягам от скучноватите пожелания, но ако получа празна картичка, ще се почувствам глупаво и може би леко обидена. Хубаво е текстът да е собственоръчно написан - изглежда ми по-лично и показва отношение. Принтираните пожелания в някои случаи са добър вариант. Възможността да сбъркаш или накривиш текста е елиминирана, но пък изглежда някак служебно и лишено от сантимент.Извинявам се за грубите снимки - от килима, напоследък пренасям работилницата си на земята за още повече пространство и по-бърз достъп до шкафа с материали:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар