четвъртък, 28 март 2013 г.

..hang on


Днес представям поредната картичка с послание. Използвала съм най-новата придобивка - папка за релеф на Papermania Brick Wall.

събота, 23 март 2013 г.

Hope to see you back on feet

Рядко се захващам да оцветявам, но това тази костенурка толкова ми хареса, че не можах да устоя. Използвала съм цветни моливи наследство от детството на Станислав, пънч цвете и релефна боя за точките, които като изсъхнаха се поотпуснаха и не стоят толкова изпъкнали, не знам защо така се получи, може би трябва да ги повторя с риск да омажа нещата:)

петък, 15 март 2013 г.

Две почти еднакви картички



Толкова ми хареса надписа, че не можах да се въздържа и го използвах още веднъж. Затова и двете картички са почти еднакви, на мен лично ми харесва първата повече.

събота, 9 март 2013 г.

Една неизпратена картичка

Последните седмици бяха много емоционални - дни на протести, скандирания, оставки. Много неща се казаха, много неща се обещаха, много хора си мислеха, че промяната може би най-после ще се случи. В началото приемах всичко като на шега - забавлявах се на издигнатите лозунги  като "Фидосова, спри да ядеш", на скандиращите М-А-Ф-И-Я и О-С-Т-А-В-К-А, на момичето, което си показа задника на Орлов мост, забавлявах се и на на Get up, Stand up на Bob Marley пред парламента,  на разпенените пенсионери и на кучета, облечени с българското знаме...

...до онази проклета сряда на 20 февруари, когато разбрах, че в знак на протест Пламен Горанов се е запалил във Варна. Останах потресена от тази новина - това беше същия Пламен от студентските ми години в Свищов - един невероятен човек, който ако си срещал някога, няма как да забравиш.  За пръб път го видях в един влак преди около15 години. Още като се появих в купето, той скочи да ми вдигне раницата -като по команда - дори не изчака да види дали ще се справя сама. В онези години нямахме коли, нямахме и перални, печката и хладилника си бяха екстри и за това мъкнехме едни огромни чанти с чисто пране и домашна храна. Беше истинско приключение да успееш да качиш чантата си без чужда помощ, затова и такива неизпросени кавалерските жестове правеха впечатление. После се засичахме в стола. По онова време си бях въобразила, че съм вегетарианка и му отстъпвах манджите с месо, а той беше много доволен :) Имаше и други истории с него - за 20тия ми рожден ден измисли специална песен за мен и я изпя пред смаяните погледи на няколко общежития, за съжаление сега дори не се сещам и два реда от текста, но тогава се почувствах много специална...сещам се като ме обраха как ме успокояваше, казваше да не се ядосвам за парите и после ядохме по улиците едни огромни сладоледи нищо че беше зима...има и други истории с него...все хубави...

Много ми е трудно да повярвам, че Пламен е посегнал на себе...и то по толкова жесток начин. Някой написа, че не е иска да вижда Пламен в учебниците по история, а в учебниците по медицина. Аз също! Повече от всичко исках този човек да оздравее. Миналата събота на научих, че диша самостоятелно и че лекарите са имали контакт с него. Бях толкова обнадеждена докато правех тази картичка - скромен жест на благодарност за усилията и грижите, които полагат за него. За съжаление в понеделник научих, че Пламен е починал и изпращането на благодарствена картичка вече е неуместно. 
И така - вече не ми е забавно, нито пък смешно това, което се случва в тази държава. Не съм сигурна, че разбирам постъпката на Пламен, не мога да кажа "браво", не мога и да я критикувам. Знам само, че тази история  ме разтърси дотолкова, че чак не искам да повярвам, че се е случила.