Последните седмици бяха много емоционални - дни на протести, скандирания, оставки. Много неща се казаха, много неща се обещаха, много хора си мислеха, че промяната може би най-после ще се случи. В началото приемах всичко като на шега - забавлявах се на издигнатите лозунги като "Фидосова, спри да ядеш", на скандиращите М-А-Ф-И-Я и О-С-Т-А-В-К-А, на момичето, което си показа задника на Орлов мост, забавлявах се и на на Get up, Stand up на Bob Marley пред парламента, на разпенените пенсионери и на кучета, облечени с българското знаме...
...до онази проклета сряда на 20 февруари, когато разбрах, че в знак на протест Пламен Горанов се е запалил във Варна. Останах потресена от тази новина - това беше същия Пламен от студентските ми години в Свищов - един невероятен човек, който ако си срещал някога, няма как да забравиш. За пръб път го видях в един влак преди около15 години. Още като се появих в купето, той скочи да ми вдигне раницата -като по команда - дори не изчака да види дали ще се справя сама. В онези години нямахме коли, нямахме и перални, печката и хладилника си бяха екстри и за това мъкнехме едни огромни чанти с чисто пране и домашна храна. Беше истинско приключение да успееш да качиш чантата си без чужда помощ, затова и такива неизпросени кавалерските жестове правеха впечатление. После се засичахме в стола. По онова време си бях въобразила, че съм вегетарианка и му отстъпвах манджите с месо, а той беше много доволен :) Имаше и други истории с него - за 20тия ми рожден ден измисли специална песен за мен и я изпя пред смаяните погледи на няколко общежития, за съжаление сега дори не се сещам и два реда от текста, но тогава се почувствах много специална...сещам се като ме обраха как ме успокояваше, казваше да не се ядосвам за парите и после ядохме по улиците едни огромни сладоледи нищо че беше зима...има и други истории с него...все хубави...
Много ми е трудно да повярвам, че Пламен е посегнал на себе...и то по толкова жесток начин. Някой написа, че не е иска да вижда Пламен в учебниците по история, а в учебниците по медицина. Аз също! Повече от всичко исках този човек да оздравее. Миналата събота на научих, че диша самостоятелно и че лекарите са имали контакт с него. Бях толкова обнадеждена докато правех тази картичка - скромен жест на благодарност за усилията и грижите, които полагат за него. За съжаление в понеделник научих, че Пламен е починал и изпращането на благодарствена картичка вече е неуместно.
И така - вече не ми е забавно, нито пък смешно това, което се случва в тази държава. Не съм сигурна, че разбирам постъпката на Пламен, не мога да кажа "браво", не мога и да я критикувам. Знам само, че тази история ме разтърси дотолкова, че чак не искам да повярвам, че се е случила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар